Още с присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.

 Още с присъединението си към Европейския съюз през 2007 година доста българи се питат дали страната в действителност е спечелила от участието. Присъединяването донесе със себе си вълна от регулации – от екологични правила до стандарти на пазара на труда – които оказаха негативно влияние върху стопанската система на страната. Сега, когато страната е на път да стане 21-вия член на еврозоната, нарастват – и са основателни – опасенията, че приемането на еврото ще добави още повече рестрикции, ограничавайки способността на България да образува личните си стопански политики.
:

България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 година, заяви Европейската централна банка (ЕЦБ) в сряда, откакто оцени напредъка по редица индикатори – от инфлацията до законодателството за централните банки. … Окончателното решение е на финансовите министри на Европейски Съюз, които се чака да одобрят процеса при започване на юли.

Това беше ненапълно неравномерен път за България, с няколко забавяния по пътя, най-забележимото от които през Присъединяването на България към еврозоната беше отсрочено, защото страната не съумя да овладее ценовия напън. … ЕЦБ и Европейската комисия към този момент са удовлетворени, че икономическите критерии са изпълнени, по-специално във връзка с обществения дълг и недостиг, инфлацията, лихвените проценти и валутния курс.

Когато една страна се причисли към еврозоната, нормално има много фанфари на вътрешнополитическата сцена. Не е подобен казусът с България. Според  очакваните изгоди от приемането на еврото са опълчени на скептицизма на огромни сегменти от българското население:

Широко публикуваната корупция, внезапното неравноправие в приходите и четиригодишната политическа рецесия, белязана от поредност от предварителни избори и слаби обединения, подкопаха доверието във управляващите. Мнозина се притесняват от повишаване на цените по време на прехода, както се случи в други страни, които се причислиха (към еврозоната) през последното десетилетие.

 на „ голословно “ повишаване на цените в Хърватия, когато те одобриха единната валута през 2023 година Имайки това поради, не е изненадващо, че, според , „ 50% от българите са срещу приемането на еврото, до момента в който 43% са „ за “.

Не бива да подценяваме въздействието на тези скрити покачвания на цените – в случай че те въпреки всичко се случат. Евроскептичните българи обаче имат доста по-големи аргументи да не се отхвърлят от лв., актуалната си валута. В момента единствената област от стопанската система им, където тя се показва задоволително добре, е във връзка с безработицата:

Общото равнище на безработица е малко над 4,2% от 2022 година насам, спрямо неотдавнашните 5,4-5,5% в еврозоната;

Сред работещите на възраст сред 15-24 години междинният % през тази година досега е малко над 10%, което е повече от четири процентни пункта под еврозоната.

На процедура всеки различен индикатор демонстрира, че българите не са се възползвали от присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година

Не е нужно надълбоко прозрение в българската стопанска система, с цел да се забележи по кое време нещата са се влошили – това има връзка с влизането в Европейския съюз през 2007 година Фигура 1 демонстрира действителните годишни темпове на напредък на българския Брутният вътрешен продукт и прибавя междинната стойност за 2000-2007 година (в зелено) и за 2010-2019 година (в червено):

Фигура 1

Източник: Евростат

Спадът в междинния напредък след присъединението към Европейски Съюз е може би най-драматичният от всички страни от Европейски Съюз, които съм изучавал. Той има трайни последствия за виталния стандарт на хората, както и за способността на държавното управление да финансира отговорностите си към данъкоплатците във връзка с обществената страна.

Най-забележителната последица от влизането на дадена страна в еврозоната, спрямо момента на присъединението й към Европейски Съюз, е, че фискалните правила на Европейски Съюз – общоизвестни като  – се трансформират в освен това от нереално, бюрократично предписание. С присъединението си към еврото България е уязвима да бъде подложена на същото пагубно отношение, на което бяха подложени  няколко страни, 

Докато е отвън еврозоната, България би могла да реагира на сериозна фискална рецесия, като девалвира личната си валута, лв., по отношение на други валути, в това число еврото. Девалвацията би поевтинила износа и по този метод би подтикнала икономическия напредък (което е доста належащо по време на фискална криза). Тя би направила държавния дълг релативно по-евтин за задграничните вложители, които биха могли да купят повече от него със същото количество от личната си валута. Това оказва помощ за облекчение на някои от рисковете, свързани с пазаруването на държавен дълг, когато вложителите са изгубили известна религия в този дълг.

След като България се причисли към еврозоната, страната към този момент не може да разчита на обезценка на валутата като последна мярка за решение на фискалните проблеми на държавното управление си. Тези проблеми ще останат и ще се „ пренесат “ върху други членове на еврозоната, тъкмо както се случи с дълбоките дългови проблеми на гръцкото държавно управление. Поради тази причина Европейски Съюз и ЕЦБ ще наблюдават от близко българските обществени финанси.

Те ще имат основателни аргументи да го създадат. Както е показано във Фигура 2, консолидираният държавен бранш в България сега регистрира забележителен бюджетен недостиг. Като дял от Брутният вътрешен продукт, той е 2,7% от началото на 2023 г.; общата наклонност от участието в Европейски Съюз е доста по-лоша, в сравнение с преди 2007 година:

Фигура 2
Източник: Евростат
Въпреки че най-новите данни, показващи недостиг от малко под 3% от Брутният вътрешен продукт, държат България в границите на рестриктивните мерки, избрани от Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, резултатите на страната описват по-тревожна история. След присъединението си към Европейски Съюз бюджетните дефицити са по-често срещани от остатъците, което поражда опасения по отношение на фискалното бъдеще на българското държавно управление. Бих очаквал трайни дефицити, като националният законодателен орган подхваща обезверени ограничения, с цел да поддържа публично тези дефицити под прага на пакта за непоклатимост.

Пактът за непоклатимост и напредък също е обвързван с ограничаване на дълга, само че общите заеми на българското държавно управление са единствено дребна част (като дял от БВП) от междинното за еврозоната.

Тъй като фискалната политика се концентрира върху спазването на фискалните правила на Европейски Съюз, националното държавно управление последователно ще губи от взор по-належащи политически цели с по-дългосрочно и по-значително влияние върху живота на хората. Като общо предписание, това ще отслаби икономическата резистентност на нацията с течение на времето, сходно на това, което видяхме в други страни от еврозоната. Инвестициите в сериозна инфраструктура ще се дефинират не от макроикономическите потребности на страната, а от строгостта на фискалните еврократи, които следят бюджета на държавното управление на страната, както би било на фондовия пазар.

По-слабата икономическа резистентност се показва в по-нисък стопански напредък – откъдето идват и числата на Фигура 1 нагоре. По-нисък стопански напредък, от своя страна, значи незадоволителни налози за финансиране на държавния бюджет. Конвенционалната реакция на законодателите, които виждат дефицит на данъчни доходи, е да покачат налозите. Точно това се случи в България – и то още преди страната да се причисли към еврозоната. Както е показано на Фигура 3, налозите, като дял от Брутният вътрешен продукт на България, намаляваха преди участието в Европейски Съюз през 2007 година и от този момент още веднъж се покачват.

Фигура 3
Източник: Евростат
Досега макроикономическото завещание от участието на България в Европейски Съюз се състои от по-нисък стопански напредък, по-слаби държавни финанси и по-високи налози. Би било наивно да се чака нещо друго, до момента в който страната се интегрира в еврозоната.